За четене

“Алефът” от Хорхе Луис Борхес

“Алефът” от Хорхе Луис Борхес

Който е чел внимателно разказа за моите теглила, навярно ще си спомни, че един мъж от племето ме беше последвал така, както куче би ме следвало, чак до начупената сянка на градската стена. Когато излязох от последното подземие, го заварих на входа на пещерата. Той лежеше на пясъка, чертаеше несръчно и после веднага изтриваше редица знаци, подобни на буквите в […]

Read more ›
“Мъже без Жени” от Харуки Мураками

“Мъже без Жени” от Харуки Мураками

Много пъти се беше возил на кола, карана от жена, и от негова гледна точка жените шофьори можеха да се разделят на две групи – такива, които карат малко рисково, и такива, които шофират по-предпазливо от необходимото. Вторите – за което трябва навярно да сме благодарни – са далеч повече от първите. Обикновено жените са по-прилежни и внимателни шофьори от […]

Read more ›
„Отблъскващо щастие“ от Гийермо Мартинес

„Отблъскващо щастие“ от Гийермо Мартинес

Чета Флобер. Необходими са три условия, за да бъде човек щастлив: да е глупав, да е егоист и да се радва на добро здраве. Добре, но дори и така да е, всеки път щом някой заяви като аксиома, че „пълно щастие не съществува“, не мога да не си спомня за спокойното, дълготрайно, невъзмутимо и направо отблъскващо щастие на семейство М. […]

Read more ›
“Уна & Селинджър” от Фредерик Бегбеде

“Уна & Селинджър” от Фредерик Бегбеде

През пролетта на 1980 година постоянните посетители на Пали Парк в Ню Йорк станаха свидетели на доста необичайна сцена. Някъде към петнайсет часа пред градинката спря дълга черна лимузина. Шофьорът отвори вратата на около шейсетгодишна пътничка, облечена в бял тайор и със слънчеви очила, която бавно слезе от колата. Дамата остана за миг неподвижна, опипвайки нервно перлената си огърлица, все […]

Read more ›
“Младост” от Паоло Сорентино

“Младост” от Паоло Сорентино

Типично британско лице под ясното пролетно слънце. Руменина е избила върху обичайната бледност. Мъжът е с къса светла коса, носи сако и вратовръзка, на възраст изглежда около петдесетте, с видимо интелигентна физиономия, излъчваща увереност. Кръстосал крака, той се е разположил удобно в красивата градина на хотела. Зад него, леко дистанцирани, са седнали двама по-млади асистенти.

Read more ›
“Специални връзки” от Дъглас Кенеди

“Специални връзки” от Дъглас Кенеди

Около час, след като срещнах Тони Хобс, той спаси живота ми. Знам, че звучи малко мелодраматично, но е истината. Или поне истината, доколкото ще я чуете от журналист. Бях в Сомалия – страна, която не бях посещавала, докато не получих обаждане в Кайро, и изненадващо се оказах изпратена там. Случи се в петък следобед – свещения ден за мюсюлманите.

Read more ›
“Територията на моята любов” от Никита Михалков

“Територията на моята любов” от Никита Михалков

Никога не съм губил чувството за произход. Дори тогава, когато не съм съзнавал, че то съществува. Усещах го като шума на жизнените сокове в дърво. Сякаш са някакви устремени сокове, чийто извор е през девет планини. Майка ми, баща ми, дядо ми, целият живот на рода ни през вековете… това е системата от корени, която поддържа клоните ти и ти […]

Read more ›
“Принцеса Бари” от Хуанг Сок-йонг

“Принцеса Бари” от Хуанг Сок-йонг

Бях едва на дванайсет години, когато се наложи семейството ми да се изсели. Преди това живеехме в Чонджин в малка къща на една височина над морето. През пролетта цветовете на азалиевите храсти придобиваха особена яркост при изгрев и залез слънце. На изток в далечината виждах заснежения връх на Куанмо, плуващ над стелещите се облаци. От другата страна тежкотоварните железни кораби […]

Read more ›
“Сто Ярда” Емир Кустурица

“Сто Ярда” Емир Кустурица

Наричаха Драган Теофилович Зеко не само защото обичаше да яде моркови. Имаше големи очи и те виждаха неща, които малко хора в Травник забелязваха. Когато на 8 март 1976 година се облегна на уличния стълб, той не бе и сънувал обрата, който щеше да настъпи в живота му. Гледаше неоновите лампи, които се палеха на улица „29 ноември“, и се […]

Read more ›
“Вдъхновение”, Исак Бабел

“Вдъхновение”, Исак Бабел

ГРИШЧУК Второто ни пътуване из околността завърши зле. Бяхме ходили да търсим фураж и по обяд се връщахме. Гърбът на Гришчук кротко се поклащаше пред очите ми. Преди да стигнем селото, той внимателно положи юздите, въздъхна и взе да се смъква от капрата. Свлече се на коленете ми и се изпъна напряко през бричката. Изстиващата му глава се люшкаше, конете […]

Read more ›