Музиката работи на вибрационно ниво

Jazz Boudoir е един от най-нашумелите клубни проекти през последните години и съчетава любима музика, неповторимата клубна атмосфера и уюта на приятелска вечер

Вера Шандел, която познаваме от триото Sentimental Swingers, пренася в епохата на swing

музиката. Заедно с Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов- Еко (контрабас) са сред редовните гост изпълнители на едно от най-модерните места в София – джаз ресторант МОРИНО.

Последното участие за годината ще е на 21 декември, четвъртък от 21:00ч.

Кога откри swing-а и изобщо джаза в този му формат?

Джазът – от малка. Винаги съм си мечтала да пея в красива рокля с акомпанимент пиано. Тези неща не се случват „по принцип“, но пък при мен се случиха.

Като по поръчка! А помниш ли кога за първи път излезе на сцена?

През юли 2010г. Но за първи път се снимах като певица с пиано през април, отново през 2010г. После се оказа, че желанието ми (да пея) е много голямо, условията също бяха благоприятни. Записвахме с Рони – Андрония Попова, светла ѝ памет. Тя ми беше учителка – учеше ме да пея песента „Sentimental journey”, която всъщност записах за един филм. Беше сцена на джаз певица с пиянист през края на Втората световна война, това всъщност е точно епохата, през която много сериозно се развива тази музика, защото подкрепя всички американски и европейски войници.

 

По някакъв начин изкуството присъствало ли е преди в живота ти?

Родителите ми са архитекти, рисуват много. А баща ми е и меломан! Музика винаги се е слушала много вкъщи. Освен това баща ми е от онази епоха, през която The Beatles са били забранени. Музиката винаги е била нещо много важно в нашето семейство. След това, когато заживяхме в България, брат ми започна да свири професионално на китара. Дотогава живеехме в Алжир осем години.

Като малка пеех – където имаше за пеене – пеех! (смее се) В хор, на училищни концерти, в група „Сребърни звънчета“ в град Кюстендил, където съм родена. Много ми харесваше – сцената, музиката, самото пеене. Но всеки път, когато започнех да се занимавам по-сериозно – до колкото е възможно за едно дете – заминавахме. Освен това никой в нашето семейство не се занимава професионално с музика, за да може нещо да те дърпа натам. Играех в театрални пиеси в училище, когато живеехме в Алжир.

Когато се върнахме в България исках да кандидатствам в тогавашния ВИТИЗ, сегашен НАТФИЗ. Но реших, че това не е среда за мен, че не ми харесва. После се замислих, дали да не кандидатствам архитектура, но дори не бях започнала да рисувам или да посещавам някакви уроци. Аз така ги правя нещата – импулсивно. И започнах да уча икономика. Беше ми интересно и ме структурира, дисциплинира ме. По принцип гледам доста неконвенционално на нещата и не беше лошо, че се занимавах с цифри.

Все повече хора от света на цифрите правят завой към света на изкуството…

…но и много хора от изкуството се обръщат към света на цифрите, защото живеем в търговски свят. Това може би беше една от причините и аз да вляза лесно в тези среди и то на толкова високо ниво, защото носех със себе си информация, която на тях им липсваше – цялата данъчно-правна схема, до която дали искаш или не, се докосваш, когато се занимаваш с пари.

Как се появи Jazz Boudoir Fantasme?

Това е един много кабаретен проект. И е много важен за мен, защото да имаш студийна работа е едно, а сцената е друго – това е представление. Мишо има много силно отношение също и към сценичната част. Ако сме станали толкова популярни, то е заради сценичната част. В Jazz Boudoir сме група от няколко човека, но го наричаме проект. Аз съм франкофон – първо се научих да пиша на френски, после на български. (смее се) И съм израстнала с френската култура, съвсем естествено, имайки предвид факта, че съм израстнала в Алжир. Затова харесвам много френската музика, лежи ми на сърце. И всъщност в проекта Jazz Boudoir Fantasme аз изпълнявам всички песни, които аз самата харесвам. Това са френски песни, песни с джаз стандарт. Когато се появи нещо, което харесвам, си го записвам. Имаме две направени песни с Ангел, авторски, но не са довършени. Докато съществуваше Sentimental Swingers аз хвърлях много енергия в този проект, защото много обичам сцената и връзката с публиката. Всъщност това е нещото, което ми хареса, не славата.

Мислиш ли, че сцената те е променила?

О, тя ме спаси! Предполагам, че нямаше да съм толкова щастлива и здрава, ако не бях започнала да се занимавам с музика. Дали защото музиката винаги е била в мен и когато не изразиш нещо, което стои в теб, то започва вместо да ти дава, да ти отнема. Дали защото музиката доставя страшна радост. Всъщност то е едно и също. Аз много обичам човешкото същество и като виждам, каква радост носи сцената – пълни ми се сърцето… Така, както аз съм се радвала винаги, когато гледам артист на сцена.

Все повече се говори, за това как хората търсят път към себе си и реалното общуване. Клубната музика сякаш ни кара да се връщаме към себе си и да се чувстваме уютно.

Да, според мен всяко нещо, което доставя радост, е добре да се прави. Храната в добра атмосфера създава много радост. Освен това много рядко се храниш някъде сам – идваш с приятели, което се превръща в споделяне. Когато към това се прибави музиката, която за мен е едно от изкуствата, с най-директна връзка с нашия най-вътрешен слой – душата… картината е завършена. Музиката работи на много вибрационно ниво – различни стилове музика с различна публика. Всичко зависи от състоянието на хората. Няма случайно дошли хора на мой или на друг концерт. Всеки търси различни неща и когато може да преживееш и усетиш живата музика – магията се случва. Това е като камертона  – докосваш го и го усещаш. И всеки път е различно. Затова и го правя, защото е магично и защото ако мога да дам на някого дори и малко радост – това е страхотно.

Кой е най-яркия ти спомен от участие?

В главата ми винаги ще стоят три неща. Първият концерт на Sentimental Swingers, когато бяхме само двете с Рони и ходихме да си търсим еднакви обувки и определен стил рокли. Може би от позицията си днес не бих скочила толкова смело в тези среди. Тогава Рони тотално повярва, че е възможно. Аз много исках, но тя повярва. И тъй като тя е професионалист, аз й се доверих напълно. И всъщност този концерт на дуета ни предизвика следващия концерт. Така създадохме и групата – говорихме и с Деси. Отначало тя каза „правете групата двете, аз съм на море сега“. Така започнахме да работим през септември. Второто, което винаги ще си спомням, е нашият първи концерт – на трите заедно. Беше на същото място. Спомням си, че в съблекалните им показвах как да си закачат жартиерите и те не можеха, и се налагаше да им помагам. (смее се) А третото е участие с Ангел Заберски в Black Labelзаведение, което вече не се казва така, но беше много подходящо за бодуар.

Къде би искала да пееш?

Навсякъде! Където има кой да слуша – аз бих пяла. Но конкретно сега искам да представя Марлене Дитрих в Зала 1 на НДК с бигбенд.

Много хора казват, че тук, в МОРИНО атмосферата е различна, стилът не е комерсиален.

От самото начало концепцията на МОРИНО е да има джаз-сцена, което пък предполага добро озвучаване. Но сега нещата малко се променят концептуално, което е много хубаво. Но тези двама души, които ръководят това място, за мен са от много голямо значение.

Заведението определено е много стилно! Надявам се да издържат, защото не е лесно. Още повече, когато имаш музиканти на живо, това се превръща в инвестиция. Инвестираш ресурс в сцена, което пък прави нещата различни. Харесвам МОРИНО заради тях – тук ми е уютно. И аз обичам, когато нещата се случват и също хората, които ги карат да се случват. Ако мога да помагам с нещо – там съм.

Коя е любимата ти песен?

Не знам, дали имам една любима песен. Имам едни за тъжни моменти, едни за весели… (смее се). Толкова много обичам музиката, че просто няма как да е една. Напоследък изключително много ми харесва All of Me. В нея има много потенциал за творчество.

А коя песен искаш да изпееш и още не си успяла?

The Man I Loved. И Nature Boy, която Рони пееше. Но това ще дойде с времето. Сега трябва да науча Lilly  Marlen – на немски, на френски и на английски.

Целият разговор в Вера Шандел прочетете на http://wp.me/p93o5V-8K .

Може да бъдете част от проекта Jazz Boudoir и през 2018г. на сцената на джаз ресторант МОРИНО.

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.