Клаус Йоханис: Стъпка по стъпка

Stupka_po_stupkaУправление с любов

Мястото, където живеете, може да е плод на случайност, резултат от ограничения или съзнателен избор, често щастлив. Имах късмета да си избера това място и да се реализирам в града, в който съм роден. Избрах Сибиу, избрах тази община и имах изключителната привилегия да я променя. Така, както Сибиу ме вдъхнови да го направя. Всеки път, когато изграждах нещо за обществото, за хората, откривах желание за промяна, интерес към добро развитие и отношение към ценностите. През цялото време бях част от всички тези процеси. И докато първите два етапа от професионалния ми живот бяха сравнително предвидими, историята, която продължи 14 години в кметството на града, започна неочаквано. След няколко дни щях да навърша 41, когато на 18 юни 2000 година получих първия си мандат като кмет на Сибиу. Бях женен от 11 години, преподавах физика от 14 и в момента, в който реших да се кандидатирам, бях главен училищен инспектор на окръг Сибиу. Вече бях член на Демократичния форум на германците в Румъния от групата на сашкото малцинство, което представлява около 1% от населението на Сибиу. Нито аз, нито някой друг смяташе, че имам шанс. Спечелих изборите със 70% от гласовете. Представете си групата, която се намира в ръководството на Демократичния форум на германците, „непрофесионалисти“ сред политици, които на местните избори искат да получат две или три места на общински съветници. Срещнахме се, изготвихме изборна стратегия и в хода на дискусиите се зароди идеята да имаме и кандидат за кмет. Кандидатурата би създала по-добра видимост за ДФГР. Не предполагахме, че мога да спечеля. Просто искахме да привлечем вниманието върху Форума и неговата дейност. По онова време бях не просто учител, а главен инспектор в Окръжния инспекторат на Сибиу, вече бях публична личност, единствената публична личност от ръководството – подробност, заради която колегите ме помолиха да приема тази кандидатура. Спомням си, че съпругата ми беше много учудена от предложението, но се съгласихме да опитам. Фактът, че бях избран, изненада целия свят, включително и мен. Нито едно проучване не ми даваше шанс за кметския пост.

Мисля, че когато ме избраха за първи път, жителите на Сибиу гласуваха за мен не само заради добрата ми репутация, но и водени от желанието за промяна. По времето, когато работех като инспектор, вече бях известен, но предимно в сферата на образованието. Бях ценен и като учител, и като инспектор, но тази оценка не достигаше някакви необичайни размери. В личен план особено важно беше, че съм женен за румънка. Този факт за пореден път показа, че считам Румъния за свой дом и съм част от този народ и от това общество.
Когато станах кмет, бях аутсайдер. Казваха ми, че ще издържа само няколко месеца, преди да стана корумпиран, да се присъединя към някоя политическа партия и да се откажа от кметството. Не станах корумпиран, в политическа партия не влязох преди 2013 година и нямаше причина да си тръгна от общината. Мисля, че успях да стана добър кмет, защото имах реална преценка за нещата и знаех как да организирам работата.

В началото се чувствах странно. Имах усещането, че съм в друга реалност, не тази, която очаквах. По време на първия си мандат като кмет работех в Общинския съвет с мнозинство, съставено от Партията на социалната демокрация в Румъния. Не беше лесно. Средата беше враждебна. Беше най-трудният период от професионалния ми живот. Продължих така, както смятах за правилно, и през 2004 бях преизбран за кмет с 88,7% от гласовете, този път редом с мнозинство съветници от Демократическия форум на германците в Румъния. Оттогава, вече 14 години, офисът на общината на големия площад е любимото ми място в Сибиу след моя дом.

Като се има предвид, че в Сибиу живеят малко над 1500 етнически германци, гласуваното доверие и преизбирането ми за кмет заедно с няколкото общински съветници от ДФГР ме накараха да стигна до заключението, че румънците, унгарците, ромите и евреите бяха онези, които дадоха своя положителен вот за представител на друга етническа група, факт, който по¬казва колко е отворено това общество. Убеден съм, че гражданите на Румъния споделят същата отвореност и толерантност.

Повече за книгата

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.