Джоджо Мойс: Посланието на „Един + един“ е: бъдете мили, защото всеки води битка, за която дори и не подозирате!

1+1_3В: Главните герои в „Един + един“ са забавни, чудновати и най-важното – истински. Откъде почерпихте вдъхновение за създаването им?
О: По принцип черпя вдъхновение за книгите си от различни места – истории, които хората ми разказват, преживявания на приятели и дори случки на непознати, за които научавам от новините. В конкретния случай на „Един + един“ обаче използвах собствения си опит по време на пътуване. Знаете, че пътуването сближава хората: когато си принуден да седиш до непознат по време на няколкочасов полет, разбираш какъв е той всъщност.

Харесайте страницата ни във Фейсбук

В: Разкажете ни повече за главните герои в „Един + един“ – Джес и Ед.
О: Джес е самотна майка, която дава всичко от себе си, за да издържа двете си деца, но парите все не й стигат. Въпреки това, тя е оптимистка до мозъка на костите си и не се предава дори и пред най-големите предизвикателства. Ед, от друга страна, е богат млад мъж, извършил грешка, която може да му коства свободата, работата и състоянието. Принудени да пътуват заедно от Лондон до Абърдийн, Джес и Ед се опознават и осъзнават, че се харесват. Луиза и Уил от „Аз преди теб“ произхождаха от различни класи и имаха коренно различни стремежи. Джес и Ед, от друга страна, се различават само по една, макар и изключително важна подробност: притежанието на пари. Докато пишех книгата, си задавах въпроса: „Какво би направил, ако притежаваш всичко необходимо, за да успееш в живота – талант, желание и качества, но ти липсват средства?“. Учат ни, че можеш да постигнеш всичко, стига само да положиш достатъчно усилия. Ами ако просто нямаш късмет? Можеш ли да промениш съдбата си и да намериш мястото си в общество, в което бездната между бедни и богати става все по-широка?

В: Въпреки коренно различните сюжети, Ед и Уил си приличат по това, че и двамата са успели мъже, всеки в своята собствена сфера, които се намират в труден период от живота си. И двамата срещат жени, които придават цвят и смисъл на живота им. Това съвпадение случайно ли е, или е търсен ефект?
О: Що се отнася до „Един + един“, държах Ед да не спасява Джес, въпреки че разполага с финансовите възможности да го направи. Исках да се спасят един другиго. Основното послание на романа е, че всички ние притежаваме нещо, което можем да предложим на другите, стига само да ги допуснем до себе си.

В: Главната героиня Джес е самотна майка на смесено семейство. Пред какви предизвикателства се изправя тя?
О: Смятам, че съвременните семейства в по-голямата си част са малко или много смесени. Самата аз произхождам от такова семейство. Не исках да акцентирам върху това обаче. Исках да представя едно любящо сплотено семейство, което не отговаря на общоприетите норми.

В: Дъщерята на Джес – Танзи, е математически гений. Обикновено момичетата са жертви на стереотипа, че момчетата са по-добри по математика. Смятате ли, че вашата книга ще промени това схващане?
О: Да, твърдя го, при условие че самата аз съм суперзле по математика. С всяка следваща книга осъзнавам все по-ясно, че не желая да пиша за жени, които се интересуват единствено от начина, по който изглеждат, дрехите, които носят, и мъжа, когото обичат. Опитвам се да създавам героини, които да вдъхновяват дъщеря ми – момичета, които учат, пътуват, работят и не спират да се развиват. Танзи всъщност се чувства добре в кожата си до момента, в който обстоятелствата не я принуждават да изпитва неувереност.

В: В „Един + един“ има и няколко горещи сцени! Какво е отношението ви към писането на секс сцени?
О: Ако зависеше от моя редактор, щяха да бъдат още по-горещи! Честно казано, секс сцените са ми най-трудни – най-вече заради езика, който трябва да използвам. Въпреки това, с всяка следваща книга ставам все по-смела, но не ми е лесно. Живея в малко населено място, където всеки смята, че секс сцените се основават на личния ми опит, така че можете да си представите.

В: Какво послание бихте искали да отправите на читателите на „Един + един“?
О: На първо място, както с всяка своя книга, се надявам да отведе читателите на място, на което не са предполагали, че ще бъдат, и да ги откъсне от действителността. Надявам се да ги разчувства – независимо дали ще ги разплаче, или разсмее. В по-глобален план се надявам, че ще ги накара да се замислят, преди да съдят или отхвърлят прибързано хората около себе си. С едно изречение посланието на „Един + един“ е: Бъдете мили, защото всеки води битка, за която дори и не подозирате.

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.